РАЗБЕСНЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разбеснѐя се, -ѐеш се, мин. св. разбесня̀х се, прич. мин. св. деят. разбесня̀л се, -а се, -о се, мн. разбеснѐли се, св., непрех. 1. Изведнъж започвам силно да беснея, да буйствам; разлудувам се. Призори той съвсем се разбесня, както и друг път, когато се отпуснеше да пие и черпи. Т. Харманджиев, Р, 34. Привечер той се разбесня неочаквано, счупи няколко чаши и ругаейки безумно, удари плесница на жена си. Д. Димов, Т, 273. Заобиколен от всички страни, не можа [пръчът] да избяга. Че като се разбесня онова животно! К. Видински, НСП, 30.
2. Започвам да действам с груба сила, да върша своеволия, жестокости, безчинства. Полицията се разбесня. .. Много мъже и младежи бяха арестувани и изпратени в концлагери. Г. Караславов, Избр. съч. I, 382. Знайте и вие, оттатък в полето има две турски села. .. Колко християни са изяли тия кучета — брой нема; влезе ли там наш човек, не се знай веке дали ще излезе жив. Особено сега, както се разбеснели агите. Д. Талев, И, 473. — Ех, да знаеш какви работи стават на село! Разбесняла се е полицията — арести, побоища, палежи... Всички се пекат като на ръжен. М. Марчевски, ГБ, 193. Та... би майорът, колкото би, и видя, че нищо няма да изкопчи. Тогава съвсем се разбесня и извади парабела. П. Незнакомов, БЧ, 30.
3. За река, океан, вятър и под. — започвам да проявявам силата си, да действам с голяма мощ. Беше валял цял ден пороен дъжд и на свечеряване раховската рекичка се разбесня най-ненадейно, преля. А. Гуляшки, ДМС, 150. Вече десет денонощия храбрият българин Иван Г. Стефанов се бореше с огромните вълни на разбеснелия се непознат океан и със стадата хищни акули. П. Незнакомов, СНП, 220. Вятърът ненадейно се разбесня и отвори едното крило на вратника. К. Петканов, ДЧ, 395.
4. Разг. Отдавам се открито и без задръжки на разврат, държа се неморално; разбесувам се. Като гледаше Петър колко е омагьосан от жена си, Пинтезката се измъчваше от ревност и мислеше със затаена злоба: „Очите ѝ светят, разбесняла се е като кучка“. И. Петров, НЛ, 147. На Криминалиста се стори, че това е достатъчно, и с благодарност целуна влажните ѝ устни, но след този обикновен жест на признателност Готвачката така се разбесня, че го изпохапа целия. Е. Кузманов, ЧДБ, 53. — Какво си се разбесняла, ма?! .. — Напускай краварника! .. За морално паднали хора няма място тука! Ст. Даскалов, СЛ, 525.